Measure your ability to perceive, use, understand, and manage emotions.
Терминът влиза в широка употреба след книгата на Даниъл Голман от 1995 година, но научната основа полагат по-рано Питър Саловей и Джон Мейър. Тяхното определение е значително по-тясно от популярното: емоционалната интелигентност е способността да възприемаш емоции, да ги използваш за мислене, да разбираш динамиката им и да ги регулираш. Четири способности, а не набор от добри черти на характера.
Това различие е принципно. Популярните версии често смесват емоционалната интелигентност с доброжелателност, оптимизъм или мотивация — а това вече са черти на личността, които измерва «Голямата петорка».
Възприемане — точно разчитане на емоции по лицата, гласа и ситуацията. Използване — умението да насочиш емоционалното си състояние към нужната задача, например да се възползваш от приповдигнатостта за творческа работа. Разбиране — знанието как емоциите преминават една в друга и какво ги предизвиква. Регулиране — способността да управляваш собствените и чуждите емоции, без да ги потискаш.
От четирите клона именно регулирането е най-силно свързано с реалните житейски последици и именно то се удава най-трудно. Причината е физиологична: емоционалната реакция се формира в амигдалата по-бързо, отколкото префронталната кора успява да я оцени. Затова паузата от няколко секунди преди отговор не е съвет от популярна книга, а начин по-бавната система да догони по-бързата.
Изследванията върху афективното назоваване показват, че самият акт на точно назоваване на емоция намалява интензивността ѝ — активността на амигдалата спада. Разликата между «зле ми е» и «разочарован съм, защото очаквах друго» е измерима: вторият вариант вече съдържа в себе си подсказка какво да се направи.
За разлика от IQ, който е доста устойчив, емоционалната интелигентност се поддава осезаемо на трениране. Метаанализите на програми за развитие показват реален, макар и умерен напредък. Най-много дава не четенето за емоции, а практиката: редовното назоваване на собствените състояния и съзнателната пауза преди реакция.