Measure how fast your brain responds to visual stimuli.
Когато на екрана светне зелено, реакцията ви изглежда мигновена. В действителност през тези части от секундата се разгръща дълга верига от събития: светлината попада върху ретината, превръща се в нервни импулси, те преминават през зрителния нерв към тилната кора, оттам сигналът отива към областите, които вземат решения, и едва после към моторната кора, която управлява пръста.
Всяка брънка от тази верига добавя своите милисекунди. Именно затова средното време за проста зрителна реакция при възрастни е около 250 милисекунди, докато реакцията на звук е осезаемо по-бърза — около 170 милисекунди, защото слуховият път е по-къс.
Дори в рамките на един тест рундовете ви ще се различават с десетки милисекунди. Това не е грешка в измерването, а истинско свойство на нервната система: нивото на вниманието се променя постоянно на микровълни. Затова тестът има пет рунда, а не един — усредняването премахва случайните отклонения.
Скоростта на реакцията достига връх приблизително между деветнадесет и двадесет и четири годишна възраст и след това бавно намалява — ориентировъчно с два до три процента на десетилетие. Недоспиването удря по реакцията по-силно, отколкото повечето хора предполагат: една нощ без сън я забавя приблизително колкото умерена доза алкохол. Кофеинът дава малка, но измерима печалба.
Професионалните играчи на тенис на маса, фехтовачите и киберспортистите редовно показват резултати в диапазона 180–220 милисекунди. Част от това предимство е вродена, но значителен дял идва от тренировките: опитният спортист не толкова реагира по-бързо, колкото предвижда по-рано какво ще се случи.
Резултатът ви съдържа и забавянето на техниката. Честотата на опресняване на екрана добавя между осем и шестнадесет милисекунди, USB клавиатурата — още няколко, безжичната мишка — малко повече. Това означава, че истинската биологична реакция е малко по-бърза от показаното число, но за сравнение между хора това няма значение, стига всички да се измерват еднакво.