The Stroop effect — measure your cognitive control and processing speed.
През 1935 година Джон Ридли Струп публикува експеримент, който и до днес остава един от най-възпроизводимите в психологията. Той показва на хората названия на цветове, отпечатани с несъответстваща боя — думата «червено» със сини букви — и ги моли да назоват цвета на боята. Хората се забавят и грешат значително по-често, отколкото когато думата и цветът съвпадат.
Причината е, че четенето при грамотния човек е автоматизирано до такава степен, че просто не може да бъде изключено. Значението на думата се прочита по-рано, отколкото успявате да решите дали изобщо ви е нужно, и започва да се състезава с верния отговор.
Разликата във времето между съгласуваните и несъгласуваните задачи се нарича интерференция на Струп и служи като мярка за когнитивен контрол — способността да потиснеш автоматична, но неуместна реакция в полза на нужната. Това е една от централните изпълнителни функции, за която отговаря предната част на цингуларната извивка заедно с префронталната кора.
Струп работи практически при всеки грамотен възрастен и почти не се поддава на трениране. Може да се научите да бъдете малко по-бързи, но самата интерференция не изчезва никъде. Показателно е, че при децата, които тепърва се учат да четат, ефектът е слаб — той расте заедно с автоматизацията на четенето.
Резултатът от теста отчита и двата показателя, защото те лесно се разменят един за друг: може да натискате много бързо с цената на грешки или много точно с цената на време. Изследователите наричат това компромис между скорост и точност, а най-добрите участници задържат висока точност, без да жертват темпото.
Варианти на задачата на Струп се използват в клиничната невропсихология за оценка на фронталните функции, в изследванията на вниманието, а емоционалният вариант — където вместо цветове се използват емоционално натоварени думи — при изучаването на тревожни разстройства и зависимости. Простата идея се оказва изненадващо плодотворна.